Разбирането на ролята на кислорода в човешкото тяло
Той е от съществено значение за пълното осъзнаване на това, какво най-често причинява церебрална парализа и многото други непризнати състояния, за които хипербарната терапия е показала положителен ефект;
Хипербарното насищане с кислород може да играе важна роля за намаляването и дори облекчаването на последствията от церебралната парализа и мозъчните травми, инсултите, сътресенията и артрита. Докато човек не разбере ефекта на кислорода върху организма, особено върху мозъка, трудно може да се види връзката между хипербарната кислородна терапия и церебралната парализа, или да се разбере как увеличаването на кислородното налягане в кръвта преминаваща през мозъка може да помогне за намаляването на симптомите на ЦП и много други състояния.
Когато кислородът е достъпен до критичните части на тялото (мозъка, сърцето и белите дробове), това може да означава разликата между живот и смърт, кома и бдителност, парализа и движение, здраве и болест. Когато част от мозъка е лишена от правилното количество кислород, могат да се случат всички или някои от горните състояния, както и други увреждания.
Кислородът се пренася през тялото от еритроцитите, които съдържат свързващият елемент хемоглобин. Когато кислородът се вдиша, молекулите се разтварят в плазмата и се свързват с хемоглобина на еритроцитите, които от своя страна носят кислород към тъканите на тялото – всички тъкани, не само мозъчните. След прехвърлянето на кислорода в тъканта той бива заместен с въглероден диоксид (като отпадъчен продукт), който също се свързва с хемоглобина и се транспортира до белите дробове, където се изхвърля. По този начин доставянето на кислород при нормални физиологични обстоятелства изисква подходящо кръвообращение и зависи от енергията на клетъчно ниво.
При условия на хипербарен кислород, пациентите вдишват 100% кислород в камера под налягане
Този кислород е същия този газ, който тялото използва естествено, когато не е под налягане. При повишеното налягане e увеличена дълбочината на проникване в тъканите на тялото. Кислородът под налягане се разтваря в телесната тъкан и течности в пряко съотношение към използваното налягане (физичния закон на Хенри). По този начин кислородът се разтваря в плазмата, клетките, костите, урината, кръвта, мускулите и т.н., и най-важното в гръбначно-мозъчната течност.
Това обяснява важността на твърдението на д-р Едуард Телър *, че „хипербарният кислород доставя свободен молекулярен кислород до тъканите за незабавна употреба без никакъв енергиен обмен, дори когато кръвоснабдяването е нарушено“.
В изследванията при животни, проведени от д-р Ите Борема, холандски лекар, било доказано, че хипербарният кислород може да доставя достатъчно количество кислород до всички органи на тялото, дори без кръв. При хипербарни условия той заменя кръвта, която циркулира през телата на прасета с физиологичен разтвор. В други течности на тялото имало достатъчно кислород, с който животните оцелели без прекъсване на жизнените функции. Хемоглобинът, пренесен от еритроцитите е от съществено значение за нормалното пренасяне на кислород, но може да бъде пропуснат, поне временно, ако има достатъчно кислород в телесните течности.
При нормални обстоятелства, необходимото количество кислород преминава през тялото към различните части (сърце, бели дробове, стомах (дом на 100 трилиона бактериални клетки), мозък и т.н.) чрез кръвоносната система. Ако има някакъв вид прекъсване на кръвния поток, това означава, че количеството наличен кислород до капилярите и тъканите може сериозно да намалее. Когато артериалният поток се възпрепятства, резултатите са исхемия (загуба на кръвен поток) и хипоксия (липса на кислород).
Също толкова важно е, че кислородът, който преминаваа през кръвта води до определени химични реакции в организма, които водят до производството на енергия. Енергията е нужна за кръвоснабдяване, дишане, храносмилане, поддържане на постоянна телесна температура и правилна мозъчна функция. Необходимо е само малко количество кислород, за да протичат нормални вътреклетъчни химични реакции и при нормални обстоятелства скоростта на използвания кислород се определя от скоростта, с която съответните клетки изразходват енергия. Производството на енергия, с помощта на кислород е жизненоважно в мозъка, където клетките се нуждаят от адекватна енергия, за да генерират електрическата активност, която да го кара да функционира правилно.
Следователно кислородът е жизнено важен елемент за функционирането на всички части от тялото. Ако клетките не получават кислород, те умират и не могат да бъдат възстановени. От друга страна, ако една клетка получава малко количество кислород, тя може да остане жизнеспособна за много по-дълъг период, отколкото преди се предполагаше. В случая на дете с церебрална парализа или травматично мозъчно увреждане, например, ние се интересуваме предимно от мозъчните клетки (невроните), от времето през което те остават жизнеспособни, и от начина, по който могат да бъдат възстановени.
Важно е да запомните, че същите факти относно нуждата от кислород за поддържане на живота и времето, през което някои клетки могат да останат жизнеспособни, са толкова валидни за невроните, колкото и за всяка друга клетка в тялото. Основният проблем, който трябва да запомним когато говорим за церебрална парализа и други мозъчни травми е, че ако митохондриите на определени клетки не получават достатъчно кислород, за да работят правилно, но получават все пак някакъв кислород, те може да не умрат.
Така се получава хипоксия. В средата на 80-те години е научно доказано, че спящите мозъчни клетки могат да останат жизнеспособни в продължение на много години. Междувременно обаче намаленото снабдяване с кислород причинява множество симптоми като умствени смущения, задух, бърз пулс, спадане на кръвното налягане и ако има тежка загуба на кислород, цианоза (посиняване на кожата и лигавиците).
Фактът, че терапията с кислород под налягане е полезна за тялото, не е въобще нов. Повишеното въздушно налягане се използва повече от сто години от гмуркачите за облекчаване на болестите, свързани с гмуркането. Първото приложение на въздух под налягане за лечение на кесонна болест е било през 1848 г. Въпреки, че онези, които са използвали този въздух под налягане не са знаели, сгъстеният въздух повишил съдържанието на кислород в плазмата.
Днес е обичайна практика да се използва кислород, прилаган в хипербарна камера за лечението на множествена склероза, лаймска болест, рефлексна симпатикова дистрофия (РСД) и много други увреждащи неврологични и автоимунни заболявания.
За мнозинството в медицинската професия хипербарната кислородна терапия е сравнително нова терапия за деца и възрастни. Хипербарната терапия е просто доставяне на 100% чист кислород при по-високо от атмосферното налягане чрез използването на хипербарна камера. Това се нарича АТА (абсолютна атмосфера) при хипербарната кислородна терапия.
Налягането може да се приложи в диапазона от 1.1 до 3 АТА, използвайки 100% кислород. Може дори да е необходимо по-ниско налягане, ако са налице пристъпи. При тези обстоятелства са подходящи налягания от 1,1 до 1,25 АТА, използвайки 100 процента кислород. Това често премахва пристъпите и по този начин помага за намаляването или спирането на помощните лекарства.
Хипербарната терапия използва чист кислород при повишено атмосферно налягане, за да ускори и подобри естествената способност на тялото да се лекува. В случаите на церебрална парализа и мозъчни травми мозъчната тъкан се възстановява и може да помогне на тялото да възстанови тези функции, които са били изгубени или компрометирани. Интересно е да се отбележи, че възстановяването на двигателните и интелектуалните функции на човек често продължава дълго след приключването на лечението. Мозъчните (и други) клетки, които са били латентни, трябва да научат отново (или може би за първи път) функциите, за които отговарят.
Тъй като мозъкът консумира 20% от кислорода в тялото, въпреки че съставлява само 2% от теглото му, лесно се вижда защо липсата на кислород в мозъчните клетки има такъв драматичен ефект върху тялото. Мозъкът също получава 15% от дейността на сърцето, въпреки че не извършва никаква физическа работа. Липсата на кислород е пагубна за мозъка.
В случаите на церебрална парализа, мозъчно сътресение или увреждане, целта е да се „събудят“ латентните мозъчни клетки с хипербарна терапия чрез осигуряване на достатъчно количество кислород, за да се създаде по-добра вътрешна среда и да се насърчи оптималното развитие. В някои случаи увредените неврони могат да се възстановят напълно 12-14 години след травмата. Много видове мозъчни травми, включително педиатричен инсулт, кома и дори аутизъм, успешно се повлияват от използването на хипербарна терапия.
Лекарите в САЩ и по света имат все по-големи възможности да изпитат от първа ръка ползите от хипербарната терапия за лечението на множествена склероза, възрастова макулна дегенерация, придобита (и друга) имунна недостатъчност, лаймска болест, церебрална парализа и мозъчни травми. Изследвания от цял свят в момента дават впечатляващи резултати, показвайки, че реактивирането на латентните мозъчни клетки с хипербарна терапия може да има положителен ефект върху различни видове мозъчни травми.
Успехът на хипербарната терапия при всеки различен случай зависи от мястото и степента на трайното увреждане и от местоположението и степента на потенциално възстановимите области на травмата, общото физическо състояние и/или тежестта на увреждането на пациента. Макар и да не е непременно лекарство, хипербарният кислород предлага най-добрия шанс за възстановяване на пациентите, с различни диагнози.
Когато се прилага правилно от обучен медицински персонал, хипербарната терапия не причинява болка или дискомфорт и е напълно неинвазивна. В същото време ние насърчаваме болногледачите и медицинския персонал да проучат напълно нашето съоръжение, преди да го използват или да препоръчат нашите услуги.
* Д-р Телър е разработил водородната бомба.