Водата в организма на новородено момче е 86,8% от теглото на тялото му, но той има цял живот пред себе си. Колко ще живее, ние не знаем. Но да предположим, че ще живее по-дълго от 81-годишен човек е доста вероятно.
Растящото бебе съдържа 71% вода, младият мъж – 61%, младата жена – 54%, а старецът, който е живял 81 години само само 49,8%. Какво означават тези стойности? Какви изводи можем да си направим. Това, което виждаме в тази динамика на загубата на вода? Отговорът на тези въпроси е ясен и прост. Колкото по-възрастен е човек, толкова по-малко вода има в тялото си и толкова по-малко му е останало да живее.
Със загубата на вода губим живот. Това заключение науката е направила много отдавна. Но, не е могла да обясни „какво“, „как“ и „защо“.
Ние вече знаем, че водата е изчерпана за производството на протони, за да се отстрани зеления екран на смъртта. С една дума харчим водата за живот. Виждаме как със загубите на вода по време на нашия живот, ние съхнем и умираме.
Според размера на недостига на вода като източник на протони, тялото започва да използва като източник на протони различни продукти от собствената си жизнена дейност. Това са млечна киселина, мастни киселини, жлъчни киселини, билирубин, пикочна киселина, аминокиселини, хемоглобин, и т.н. Всички изброени вещества имат едно общо нещо: те могат да отдадат водороден йон за борбата със зеления екран на смъртта. Затова всички от тях могат да бъдат наречени водородни донори.
Но как става така, че със загубата на вода ние стареем и се разболяваме?
Загубата на вода от организма за производство на протони в името на живота е единствената причина за стареенето и човешките болести.
Тъй като със загубата на вода губим самия живот е съвсем ясно, че за да запази живота тялото се стреми да намали загубите на вода. За това, то чрез централната нервна система потиска функцията на органите, които губят водата от тялото. Това са бъбреците, кожата, белите дробове и храносмилателната система.
С урината се отделят от 800 до 1500 мл вода на ден, чрез кожата се губят до 600 мл чрез потенето, през белите дробове чрез дишането до 400 мл вода на ден и чрез храносмилането – до 200 мл. В резултат на това от тялото се изхвърлят 2-2,5 литра вода на ден. И ако не компенсираме тези загубите, то нашият век би бил много кратък. Нашият проблем е, че не можем да компенсираме тези загуби напълно, пречи ни спиралното движение на времето в биологичния часовник.
Спирала на времето се характеризира с това, че всяка следваща година от спиралата никога не повтаря предишното си движение. Това се дължи на движението на Слънцето по орбита около Вселената, а Земята по тази причина не се върти около кръга на своята орбита а по спирала .
Нашите клетки, за които водата е вътрешна среда и местообитание, при дефицит на вода се мръщят, губят своята функция и умират. Какво ще се случи с човек, ако го лишите от въздух за няколко минути? Ще умре! Същото нещо се случва и с клетката, ако я лишите от водната среда. Мястото на мъртвите клетки може да се замени от съединителна тъкан. Този процес се нарича склероза. Но дори и преди склеротичната съединителна тъкан да заеме мястото на клетката, последната ще подари на тялото различни заболявания.
Например на панкреаса, неговата ендокринна част т.е. тази , която произвежда инсулин и глюкагон. Когато клетъчната мембрана на тези клетки започне да се свива, това затруднява входа и изхода на различни вещества през нея. Включително инсулин. И ако тези клетки започват да се запълват със съединителна тъкан, възниква дефицит на този хормон и от там диабет и т.н.
Плътните (поради загуба на вода) клетъчни мембрани създават голяма пречка за оросяването на органите, което води до повишаване на кръвно налягане. Съединителната тъкан отдава вода за производството на протони, което води до нейното уголемяване и разширение и по този начин активиране на склеротичния процес.
Намалената функция на органите поради проблем с централната нервна система, за което споменахме в началото на главата, се нарича частична нервно-рефлекторна блокада на органите. Склеротичния растеж на съединителната тъкан подсигурява тази блокада и на органично ниво. С нарастващия недостиг на вода расте и степента на нервно-рефлексната и склеротичната блокада на органите. Органите започват да функционират по-лошо и по-лошо. Това води до различни заболявания. Например при блокада на черния дроб той спира да извежда адекватно жлъчен билирубин, холестерол, мастни киселини и т.н. Това води до различни последици: започва безсъние, менопауза, психоза и шизофрения, засилва се атеросклероза, имунитета спада, повишава се мастната дегенерация на органите.
Бъбречната блокада предотвратява тялото пълноценно да се почиства от пикочната киселина, амоняк, карбамид, което води до самоотравяне на организма, изразяващо се с лошо настроение, поява на различни психични заболявания. Блокадата на дебелото черво води до самоотравяне на организма с такива отпадъци от каквито червата биха образували кална маса.
С една дума списъка на болести може да продължи до безкрай. Но за тях ще говорим малко по-късно. Основното нещо сега е – да се разберат принципите за нарастването на проблемите в организма и тяхната причина – недостига на вода и на протони.
Склеротичната и невро-рефлекторната блокада на органите е с цел запазването на вода в организма, както и опит да се използват като водородни донори различни продукти от тялото, което води до неблагоприятни резултати.
Блокадите, нарастващи с течение на времето, водят до появата на вътрешни и външни признаци на стареене. Така нашата кожа се свива за да се потим по-малко и се покриваме с гънките на старостта, склерозиращи бъбреци, бели дробове, храносмилателния тракт.
Всичко това води до болка, запек, диария, секреторна недостатъчност, намаляване на енергията на човека.
Казано по-просто, това води до намаляване и угасване на жизнената активност и към окончателния край – смърт.
За да живеем добре трябва да бъдем снабдени с протони. Биологичния часовник ни показва кой донор на водород е основен доставчик на протони в зависимост от възрастта на човека.
Така при новороденото основен водороден донор е въглеродната киселина – синия екран на тялото. При растящото дете – белтъчните аминокиселини, лилавия екран на тялото.
По време на пубертета, към края на растежа, основен водороден донор става млечната киселина, розовия екран на тялото.
В зрелия организъм – въглехидратите, хемоглобиновата киселина и хемоглобина, червения екрана на тялото.
По време на менопаузата донор става билирубина, оранжевия екран на тялото. По време на старостта водороден донор стават мастните киселини, жълтия екран на тялото.
Към момента на смъртта и започването на раково заболяване като приемател на електроните кислород действа желязото на биливердина, зеления екран на тялото.
Трябва да се отбележи най-важното нещо за живота, смъртта и нашето безсмъртие. Най-важното е, че кислорода и слънцето носят на Земята и тялото ни поток от електрони. В тялото този поток трябва да бъде неутрализиран от протоните.
Когато настъпи недостиг на вода в следствие от производство на протони, тялото започва да използва сурогатни донори на водород и метални йони, което води до всички видове болести и смърт
За смъртта ни вина има дефицитът на протони. Стареенето и неговите много лица, както и заболяванията са в резултат от дефицита на водород. Тялото без водородни йони (протони) не е в състояние да премахне зеления екран на смъртта и ние напускаме този свят.
Образуването на зеления екран зависи от дишането на кислорода от въздуха, който изгаря розовата хема, превръщайки я в зелен биливердин. Кислорода е най-силния окислител. Но зеления екран се премахва благодарение на водорода (протони). Водорода е силно редуциращ агент. И ако кислорода изгаря, то водорода изгася.
Окисляването и редукцията са два противоположни процеса. Но тези процеси са единни: единия не се случва без другия. Това добре се вижда от примера за нашето дишане. Биохимията нарича дишането биологично окисляване.. Но същата биохимия дава на дишането и друго, по-точно име. С други думи, дишането – е премахването на водород (протони) от субстрати с помощта на кислород (дехидрогениране на субстрати). То според тази дефиниция кислорода служи за получаването на водородни йони. А ние вече знаем за какво са ни нужни те. Протоните ни дават способността да живеем!
Така кислородното дишане служи за производството на протони. Но трябва да има и противоположен процес – редуциране с водород, в резултат на което трябва да се увеличи потреблението на кислород. Но точно това се случва!
Протона премахвайки зеления екран възстановява желязото, повишава синтеза на хемоглобин и респираторни ензими. А това означава, че той позволява да се увеличи обема на кислорода приеман от въздуха, ако има кой да използва тази кислород! И основният признак на стареенето – недостига на кислород (хипоксия) изчезва.
Такъв е фундаменталния закон на природата. Законът за единство и борба на противоположностите. Без кислород няма водород, но няма и водород без кислород. С откриването на биочасовника се откри пътя не само към дълголетието, но и в „мечтата на всички мечти“ за безсмъртие!
Но каква е работата тогава? Защо все още умираме въпреки факта, че между водорода и кислорода има знак за равенство?
Тайната на смъртта можем да кажем, е в детайлите. Между кислород и водород може безопасно да се сложи знак за равенство, ако времетo от живота ни в биологичния часовник на Земята се движеше строго в кръг. Но това не се случва. Времето е спирала, където всяка следваща година никога не е точно копие на предишното завъртане .
Затова изразходваната за производството на протони клетъчна вода не може да бъде напълно възстановена в годишния цикъл на окисление и редукция. Пречи действието на реликтовото излъчване на Вселената. Своя принос за нашата смърт носи и 11-годишния цикъл на слънчевата активност, свързан с въртенето на Слънцето около оста си. Разстоянието между годишните намотки на спиралата се нарича стъпка. Стъпката на спиралата на живота никога не е постоянна. Стъпката се отчита след края на периода на растеж, равна на годишния дефицит на протони.
Оказва се, че при най-общо разглеждане на човешкия живот и смърт, причина за смъртта може да се нарече дишането на кислород от въздуха. При по-внимателно вглеждане, причината за смъртта се явява водородния дефицит на тялото.
При по-подробен поглед над нещата, причината за смъртта е спираловидно течение на времето, в относително биологичен часовник на реликтовото излъчване на Вселената. При по-пристрастно изследване, причината за смъртта е реликтовото излъчване на Вселената и периодична дейност на Слънцето в своя 11-годишен цикъл. Именно те не позволяват да се възпроизвежда едно и също време на Земята всяка година и затова ние умираме. Но кой кой е в тази фундаментална причина? Отговорът е прост. Реликтовото излъчване са радиовълните, а слънцето ни води към оранжевите лъчи от спектъра си. Именно радиовълните и оранжеви лъчи спират колебанията в баланса на живота на биологичния часовник, блокирайки нашия черен дроб, бъбреци, дебелото черво, мозъчната кора, сърцето, костния мозък, костите, стомаха и пикочния мехур.
Но … именно оранжевите лъчи и радиовълните могат да ни помогнат да премахнем зеления екран на смъртта. Така че, защо умираме? Каква е причината за смъртта ни?
Отговорът е същият: дефицит на водородните йони (протони) е причина за смъртта на човек и целия живот на планетата Земя.
Според биологичния часовник на Земята конфигурацията на нашия живот в космоса е спиралата на времето. От момента на раждането намотките на спиралата стават все по-широки, докато достигнат максимума си по време на спиране на растежа и пубертета.
Това е моментът, в който обемът и площта на клетъчната маса спират да растат.
Това означава, че филтриращата способност на биофилтрите в този момент е най-висока. От този момент нататък намотките на спиралата на всеки от нас постоянно се стесняват.
Във връзка със загубата на вода и получената компенсаторна блокада, отвора на биофилтъра започват да отвежда все по-малко и по-малко токсини, а при човека те стават все повече и повече.
При младия човек е най-дългата и най-стръмната синусоида, при зрелия – вече много по-малко. При стария – близко до права линия. Според тези синусоиди времето минава по-бавно за по-младите. За по зрелите по-бързо, а за старите много бързо. С други думи биологичното време тече по-бързо с възрастта. Това трябва да го знаем за да се борим успешно със смъртта..
Най-простия градивен елемент, от който е построен човека е клетката. Клетката има мембрана, която е пропусклива за селективно различни биологични вещества. Клетките имат мембрана, която пропуска избирателно различни хранителни вещества. С други думи тя филтрира тези вещества, някои от тях тя пропускат в клетката, други изхвърлят от нея, а трети остават на повърхността. Не е толкова важно, какви са механизмите на тази филтрация, а че в крайна сметка тя е налице.По този начин клетката се явява като един прост биологичен филтър.
Но клетките на тялото се различават според характера на техните функции. Например чернодробни клетки – хепатоцитите, изпълняват една функция, клетките на панкреаса – панкреацитите – друга, белодробните пневмоците – трета и т.н. Все пак ги обединява общия метод за изпълняване на функциите им: биологична филтрация.
Клетките, изпълняващи една и съща функция се обединяват в органи. Например, хепатоцити се обединяват в черния дроб, панкреацитите – в панкреаса, пневмоцитите -в белия дроб и т.н. Тъй като всяка клетка е един прост биологичен филтър, то и орган в който са тези клетки се явява биологичен филтър (биофилтър). Например биофилтъра на черния дроб, панкреасен биофилтър, биофилтър на белия дроб.и др. По-просто казано всеки орган е един биофилтър. Класическата човешка анатомия пряко потвърждава, че всеки човешки орган се явава биофилтър.В тази капсула са разположени специфични клетки, различни за всеки биофилтър, които образуват филтриращия елемент или свой собствен специфичен филтър. В този биофилтър по артерията се провежда филтриращата среда, в чиято роля влиза артериалната кръв. Филтрираната кръв се извлича от биофилтъра чрез вената.
От биологичните вещества, останали в биофилтъра при филтрацията на артериална кръв, наречена кръвна шлака, се образува (синтезира) собствен шлачен биофилтър. Например в черния дроб от билирубин, холестерол, жлъчни киселини, мастни киселини и др. се образува собствена шлака – жлъчката. В панкреаса от кръвната шлака се формира собствена шлака на биофилтър – панкреатичен сок, в стомаха – стомашен сок и т.н. Собствената шлака се изхвърля от биофилтрите по специален начин наречен дренаж. Това е необходимо, за да не се запуши биофилтъра и шлаката да не пречи на нормалната му работа. Например в черния дроб такива дренажи са жлъчните канали, в панкреаса – панкреасните канали, в стомаха – изхода от пилора на стомаха в ампулата на дванадесетопръстника и т.н. При някои биофилтри дренажите са добре изразени. При други за такива се явява околната среда. Например при биофилтъра на кожата за дренаж на шлаката – потта, служи цялата повърхност на кожата. Почти всички биофилтри, освен собствената си шлака образуват една обща за всички биофилтри, освен на нервната система, шлака наречена лимфата, и я извеждат със специалния дренаж – лимфните съдове.
В случай на нарушение на изхвърлянето на шлаката по дренажа, който може да бъдат стеснен от раждането или затворен в резултат на патологичен процес (слепване, свиване, тумор, прегъване, натиск от съседен орган) шлаките от биофилтъра не се изхвърлят оптимално или не се изхвърлят въобще. Те покриват определен филтриращ елемент, пречейки на филтрирането на кръвта. По този начин се получава механично блокиране на определения шлачен филтър.
Налягането в биофилтъра се увеличава, което разширява капсулата му, обилно снабдена с чувствителните нервни влакна. Възниква болков синдром, филтриращия елемент спира да въвежда достатъчно количество хормони, различни за всеки биофилтър и се образуват така наречените ендокринни заболявания (захарен диабет, тиреоидити, микседем, фригидност, хипопитуитаризъм и т. н.). Трябва да се отбележи, че всички биофилтри притежават хормонална функция, а не само тези, които са традиционно смятани за ендокринни, като например на щитовидната жлеза, надбъбречните и половите жлези и т.н. Най-големия ендокринен филтър е кожата.
Филтрацията в биофилтъра се извършва под налягане. Не е трудно да се досетим, че като филтриращо налягане се явява кръвното налягане. Освен това, съществува и собствено филтриращо налягане в самия биофилтър. Когато дренажите, които са снабдени със специални вентили са затворени, то налягането в биофилтъра е високо и филтрацията е по-интензивна, а когато дренажите са отворени и шлаката се изхвърля от биофилтър, налягането е ниско и филтрацията на кръвта е минимална. Редуването на максимална филтрация на кръвта (затворени дренажи) и минимална (отворени дренажи) в биофилтъра зависи от действието върху човека на целия спектър от електромагнитното излъчване на слънцето и земята, с други думи видимата и невидимата светлина. Това редуване в биологичния часовник се нарича биологичен ритъм на биофилтрите.
По време на минималната филтрация на кръвта и освобождаването от собствената шлака биофилтъра почиства кръвта минимално, но самия той се изчиства, а по време на максималната филтрация и минималното изхвърляне на шлаката той почиства кръвта добре, но самия той се замърсява.
Позицията на минимална и максимална филтрация на кръвта всеки биофилтър минава по веднъж на ден. На микроскопично ниво всеки биофилтър се състои от структурно-функционални единици, които в своята структура следват структурата на биофилтъра на органа. Единствената разлика е, че вместо артерия структурна и функционална единица съдържа много малка артерия наречена артериола, а вместо вена – венула. Между артериолата и венулата се намира свързващия ги съд, наречен шунт. Това е обиколния път на кръвта, когато тя преминава през филтриращия елемент нефилтрирана преминава от артериолата до венулата.
Шунта е необходим, за да не може в случай на замърсяване на филтриращия елемент кръвта да го повреди с налягането си. Обикновено шунта е затворен.
От всички органи-биофилтри голям шунт има само „царя на тялото“ – черния дроб. По време на блокировка на филтриращия елемент – хепатоцитит, както в случай на цироза или рак, се образува обходен маршурт на кръвта наречен порто-кавална анастомоза.
Формата на структурно-функционалната единица не повтаря формата на биофилтъра само при един орган, това е бъбрека. Неговата структурно-функционална единица е нефрона. Нефрона се състои от два биофилтъра: гломерулярен, който произвежда първична урина и тубулярен, който произвежда вторична урина изхвърляща се от тялото.
Когато човек е здрав, и при минимална и максимална филтрация на кръвта биофилтъра почиства така, че да отговаря на основния закон на живота. Кой е този закон?
Основният закон на живота е открит от френския физиолог Клод Бернар. Той го е формулирал така : „Постоянството на вътрешната среда на организма е условие за свободен и независим живот …“Филтрирaйки кръвта биофилтрите я почистват от шлаките, като се стремят да правят това постоянно, за да живеем. Кръвна шлака се нарича всяко вещество във всяко физично състояние, което отклонява кръвта от закона на Клод Бернар. Закона Клод Бернар се изпълнява еднакво от всеки биофилтър : по артериите в биофилтър се вкарва всичко, което предотвратява изпълнението на закона на Бернар, а по вената от биофилтър в кръвта отива всичко, което помага да се изпълни закона на живота. По този начин работата на всички биофилтри образува такъв състав на нашата кръв, какъвто ни позволява да живеем. Следователно човека представлява система от биологични филтри.Така, човекът е система от биологични филтри. Въпреки това, ако комбинираме капсулите на всички биофилтри в една голяма капсула и всички артерии в една голяма артерия, всички вени в една голяма вена и покажем истинските дренажи на целия човек, ще получим един голям биофилтър наречен „човек“.
В този биофилтър за корпус служи съединителната тъкан под формата на костите на скелета и кожата, фасцията на мускулите и стромата на органите. Самият човек по своята анатомия представлява четирислойна сфера. Всъщност всички наши органи са заградени от кожа, а под кожата с мускули, под мускулите кости и чак след костите може да се достигне до вътрешните органи. Но така е изградена и клетката и Земята и Слънцето.
Това е единството на природата.
Човешката кожа възприема целия спектър на видимо и невидимо излъчване от Слънцето и Земята. Той е богато снабден с капиляри (артериоли, венули, шунтове), в които кръвта протича бавно. А нашата кръв копира напълно спектъра на видимата светлина. Например червения хемоглобин на еритроцитите съответства на червените лъчи, оранжевия билирубин – оранжевите, мастните киселини – жълтите, зеления биливердин – зелените лъчи, водата в кръвта – светлосините, въглеродната киселина в кръвта- сини, кръвните белтъци- виолетовите лъчи.
Лъчите на светлината се срещат с човека на нивото на кожата, където се отразяват абсорбират от кръвта ни. Освен това, червени лъчи се отразяват и частично се абсорбират от червения хемоглобин, оранжевите лъчи се отразяват и абсорбират от билирубина и т.н. Но лъчите с определен цвят в биологичния часовник регулират филтрирането на кръвта в определения биофилтър. А самият биоритъм се определя от редуването на спектралните съставки на слънчевата светлина, определени от въртенето на Земята около Слънцето и нейното движение по орбитата. Затова кожата се явява регулатор на филтрирането на кръвта от биофилтрите на човека. Своето ръководство тя осъществява посредством четвъртия слой от клетките от кората на главния мозък, които я представляват в централната нервна система.
Отчитайки, че оста на Земята има наклон, по-точно се отклонява от перпендикуляра на орбитата си с 14°, то перпендикулярен лъч от Слънцето към Земята описва синусоида на повърхността на Земята, осветявайки ту Северното, ту Южното полукълбо, което се изразява в смяната на сезоните. Това от своя страна води до колебливо (синусоидално) въздействие на светлината върху човека. С други думи човека не е просто система от биологични филтри, но е и променлива система. И тъй като всички умираме, то това е затихваща променлива система от биофилтри. Но ако си припомним, че човека има възможност да вземе от средата си това, което му трябва и да изхвърли там излишното, то човека може да бъде характеризиран като отворена затихваща променлива система от биологични филтри.
Кожата с помощта на кръвта частично отразява и поглъща видимата и невидимата светлина. Светлината е поток от фотони а също и електрони. Затова навлизайки в организма светлината носи на човека електрони. Следователно човека може да се представи като сферичен пулсиращ колектор на електрони.
Всичко изложено до сега е много важно за разбирането на процеса на стареене, а по-точно умирането и принципите за борба срещу смъртта.Странно е, че религията осъжда самоубийците за това, че последните лишават себе си от подарения от бога живот. Но тя не осъжда всички останали умиращи ежедневно от бавна смърт, разтеглена във времето, считайки този процес за нормален. И двете неща трябва да бъдат осъждани.
Достигнахме до извода, че човека е отворена затихваща променлива система от биологични филтри, сферичен биологичен филтър – пулсиращ затихващ колектор на електрони, построен по същия начин както Земята и Слънцето, от които е създаден.Водача на биоритъма – кожата, чрез която оценяме възрастта на човек започва да старее първа. Първо, защото се намира в най-неблагоприятни условия: действат ѝ светлината, въздуха, водата и т.н. Второ, защото кожата отражава стареенето на всички вътрешни органи.
Сегашните биологични науки показват, че стареенето започва от кожата и е насочено отвън навътре. Така клетките на повърхността на кожата, които са в допир с всички фактори на външната среда постоянно се обновяват: едни умират, а други се раждат.
Процеса на възстановяване на клетките се нарича регенерация. За регенерацията на кожните клетки са нужни няколко часа, за тези на черния дроб – 14 дни, за клетките на нервната система – една година. Освен кожата, бързо се възстановяват всички биофилтри свързани със средата на живот. Това са храносмилателния тракт, белите дробове и бъбреците. Но точно тези биофилтри понасят най-големите загуби в процеса на стареене. И ако храносмилателния тракт има контакт с продуктите на Земята (храна и вода), белите дробове – с газовия състав на Земята, бъбреците – с водата на Земята, преминаващи през човека, то кожата има контакт с всички фактори на Земята.
Скоростта на възстановяването на клетката (но не и качеството!) зависят от интензитета на разрушаващия фактор с който се бори клетката и е равен на скоростта на нейната смърт (стареене). Най-бързо старее кожата! В процеса на стареене при човека се развива склероза на всички органи и в резултат на това се понижава оросяването им. Понижаването на оросяването в мозъка е най малко! То спада само с 8%. В същото време през 7-то десетилетие от живота пониженото оросяване в белите дробове, които за разлика от мозъка имат контакт с външната среда, е 40%! И макар милиони клетки на мозъка да умират, кой е преброил колко милиарда кожни клетки умират?!
Физиката ни казва, че сумарния вектор от силите на външното налягане в капката е насочен от повърхността към центъра. Отвън навътре. Но човека също е „капка“. Първо той по сферичната си форма е „капка“, второ и той като капката губи влага и съхне докато не изчезне от повърхността на Земята (новороденото съдържа 86.8% вода, а стареца на 81 години – 49,8%). С други думи повърхността на човека постоянно се смалява, свива се. А повърхността е добре видима, това е кожата. Намаляването на повърхността на кожата се постига за сметка на многобройни гънки при старите хора, които наричаме бръчки. Сбръчкан ли е човек значи е изсъхнал, значи е остарял. И това, че кожата изсъхва първа. Колкото е по-голям радиуса (колкото повече клетъчна вода има в тялото), толкова е по дълга дъгата AB т.е площта на кожната повърхност. И обратно, колкото е по-малък радиуса на сферата, толкова е по-малка дъгата AB (по-малко вода в тялото). В такъв случай за да можем на по-малка дължина (A1B1) да поместим по-голяма (AB) трябва да я съберем като хармоника. Вътрешният слой на тази сфера на човека представлява вътрешните органи, включително мозъка и нервната система. Тази вътрешна сфера има най-малкия радиус от всичките четири сфери. С други думи, когато по кожата вече започват да се образуват гънките, ефекта върху мозъка все още ще бъде слаб. Оказва се, че стареенето започва от кожата и е насочено отвън навътре.
За факта, че това е така а не иначе, добре знаят дамите в средна възраст. Те премахват „излишната“ кожа по хирургичен път, опитвайки се да се изгладят така застаряващата си „хармоника“ и го наричат „опъване на кожата.“ И второ при старите хора под кожата се депозират големи количества мазнини, които с обема си изглаждат сгънатата кожа. Но самата им кожа е тънка, немощна и суха. Образуването на кожните гънки свидетелства за намаляването на филтриращата площ. За това свидетелства и също и изразената склероза на бъбреците, белия дроб, стомашно-чревния тракт и други органи. Намаляването на филтриращата площ на клетките на биологичните филтри цели спестяването на вода в тялото като източник на водородни йони, а значи и като източник на живот.
Ясно е, че на първо място до такова намаляване на площта на клетъчната мембрана ще претърпят биофилтрите отговорни за необратимата загуба на вода от тялото. Това са бъбреците (1,5 литра урина (вода) на ден). Кожата (600 мл пот), бъбреците (400 мл вода по време на дишане), храносмилателния тракт (250 мл вода при нормално изхождане). Намаляването на филтриращата площ на биофилтрите първоначално се постига не по склеротичен път, а с помощта на нервно-рефлекторната блокада. Това е главната блокада за филтрацията на кръвта в процеса на стареене, болестите и смъртта. Вече знаем, че стареенето зависи от загубата на вода в организма. Колкото е по-висок процента на загубите на вода, толкова по-висока е скоростта на стареене.
Ето защо е полезно за нас да знаем кои органи снабдяват с вода човешкото тяло. Тези органи са само два: правото и дебелото черво. По-просто казано водата, която пием се абсорбира в тялото от дебелото черво и ректума. Но биофилтрите изхвърлящи вода от тялото, заедно с шлаките са много повече. Ето кои са те. Това са слюнчените жлези (1.5 литра от слюнка на ден, от които вода до 99.5%), стомаха (стомашен сок 1,5-2,5 литра на ден, гъст остатък само 0.3-0.4%, а останалите – вода), тънките черва (2 литра сок на ден), панкреаса, изхвърлящ шлаката си в тънките черва (600-2000 мл сок на ден), черния дроб също изхвърля шлаката си в тънките черва (800-1000 мл жлъчен сок на ден).
Почти цялото количество вода от соковете се всмуква обратно в дебелото черво и ректума. Въпреки, че тези загуби не са безвъзвратни, то за тялото те могат да изглеждат като такива, тъй като се изхвърлят в храносмилателния тракт, който е свързан с околната среда. Затова водата която се изхвърля чрез бъбреците, кожата, белите дробове и храносмилателната система води тялото води до невъзвратими загуби. За съжаление спиралния ход на времето в биологичния часовник не позволява напълно да се компенсират тези загуби. Поради тази причина, за да се спаси човешки живот, което значи и водата в тялото, органите доставчици на вода да блокират тези органи, които я разхищават. И тъй като нашите тела не са сбор от отделни органи, а система от взаимосвързани биофилтри, блокировката се отнася за всички без изключение органи. Първо тънкото и дебелото черво блокират кожата, бъбреците, белите дробове и храносмилателния тракт. Органите изразходващи водата не остават длъжни и блокират дебелото черво.
Така се изпълнява закона за единството и борбата на противоположностите: не може да се изнесе повече отколкото се внася и не може да се внесе повече отколкото се изнася. Всъщност ако се внесе повече отколкото се изнася ще настъпи смърт в следствие на водно отравяне. Ако стане обратното ще бъде смърт от обезводняване. Затова във всеки момент от нашия живот взаимната блокировка на органите извеждащи и приемащи вода, винаги е оптимална, осигуряваща отсъствието на тези две крайности: водно отравяне и обезводняване.
Взаимното блокиране нараства с времето. Това е така заради спиралния ход на времето в биологичния часовник, когато всяка годишна намотка на спиралата е различна от предишната. Затова тялото не е в състояние да запълни своите нужди от вода чрез просто консумиране на вода.
То така или иначе не може да приема всичката вода, която влиза в тялото. Нервно-рефлекторната блокада понижава функцията на биофилтрите. В кръвта се натрупват шлаки: излишен билирубин, излишен биливердин, излишни мастни киселини, излишна млечна киселина и много други. Дори при излишък на полезни вещества в следствие от блокада на филтрацията те се превръщат във вредни. Така се изпълнява закона за противоположностите, единия полюс (полезно) поражда друг (вредно).
Например оранжевия билирубин. Когато е в нормално количество той ни помага да сме бодри, сексуално активни, да изпитваме глад. Когато е повишен възникват болести като климакс, шизофрения, проблеми с пикочно-половата система, дебелото черво и т.н.
Друго вещество – холестерин. Холестерина служи като строителен материал за клетъчния синтез и производството на някои хормони. Полезно вещество. Но при блокировка на черния дроб, който извежда холестерина от тялото чрез жлъчката, той се натрупва във всички органи и тъкани. Такова натрупване се получава по стените на съдовете, играейки немалка роля в процеса на атеросклероза, както и в самата клетъчна мембрана, усилвайки блокировката . Пикочна киселина. При блокировка на бъбреците пикочната киселина се свързва с калция в костите и мускулите, отлагайки в тях неразтворима сол – пикочнокисел калций, предизвиквайки сериозното заболяване подагра. Такива примери може да покажем много. Но най-важното е да си обясним принципа. Нервно-рефлекторната блокада на органите възниква като защитна реакция на организма, който се опитва да запази водата за производството на водородни йони (протони) за да живее. Нервно-рефлекторната блокада от орган към орган се развива за сметката на централната нервна система. Макар че тя самата не може да издържи дълго заради опасността от срив ( в следствие на превъзбудена нервна система).
За да не се случи това, съединителната тъкан, която се явява основа на всеки биофилтър се разширява и уголемява, което води до укрепване на блокадата за сметка на съединителната тъкан или до развитието на склероза. Обезводнените клетки на филтриращите елементи на биофилтрите умират, а на тяхно място идва съединителната тъкан. Трябва да запомним, че в развитието на болестите и стареенето на първо място стои нервно-рефлекторната блокада и веднага след нея склеротичната блокада. Но всичко това е в следствие от недостига на водород.
Виновен за този тъжен финал е спиралния ход на времето в биологичния часовник на Земята. Затова не сме в състояние да възстановим загубите на вода, използвани за производството на жизнено необходимия водороден йон (протон). По-голямата част от болестите са цената, която трябва да се плати за живота.
Въпреки всичко тялото се опитва да оцелее. На латински този процес се нарича регенерация на клетките. Казано по-просто, регенерацията е това, когато на мястото на мъртвите клетки тялото произвежда нови. Единственото лошо нещо е, че това не ни спасява. Обратно, поражда друга група от заболявания. Ще разберете защо. Филтрирайки кръвта, биофилтрите изпълняват закона на живот на Клод Бернар, за който вече стана на въпрос. Закона за живота се прилага всяка секунда и всеки час, винаги! С увеличаването на нервно-рефлекторната блокада, а след това и на склеротичната блокада става все по-трудно спазването му. Тялото се затлачва, което допълнително утежнява ситуацията. Клетъчната маса постепенно намалява. Така при младия човек тя е 47% от телесното тегло, а при стареца само 36%! Въпреки това, според закона за единството и борбата на противоположностите, успоредно със загубата на клетъчни маса нараства и възможността за възстановяване, т.е. регенерация. И колкото е по-висока скоростта на остаряване на човека и смаляването на клетъчната му маса, толкова е по-висока скоростта на регенерация. Този процес генерира такива патологични състояния на тялото като възпаление, хипертрофия, хипотрофия, цирозна атрофия и ракови заболявания.
Регенерацията е насочена към възстановяването на клетъчната маса на тялото. Но регенерацията на клетките изисква много време. Тя не може да стане на секундата. Клетката трябва да се роди, да порасне и да узрее. Само тогава тя ще изпълнява филтриращата си функция нормално. За това е нужно прилично количество време. За клетките на черния дроб например са нужни 14 дни. Но закона на Клод Бернар трябва да се изпълни на момента и няма никакви 14 дни в запас. Има ли в биологичния часовник част от човешкия живот, когато човек има достатъчно време за такава пълноценна регенерация? Да има такъв момент. Това е периода на растеж на човешкия индивид, когато изпълнява закона на Клод Бернар в посока растеж.
Тогава растат всички човешки клетки и блокадата на неговите биофилтри не работи. Клетъчната мембрана започва блокировката си почти от първия дъх на новороденото, но едновременно с това и расте! Затова блокировките са незабележими, макар че съдържанието на вода в тялото намалява, а съпротивлението на клетъчните мембрани върху кръвта се увеличава. Това добре се вижда по увеличаването на кръвното налягане. При новороденото то е 80/40 а при четиринадесетгодишния 120/80. В същото време количеството вода при новороденото е 86.8% от теглото му, а при подрастващия 71%. Но блокировките се маскират от растежа на самата клетъчна мембрана. Затова ако в периода на растежа се случи някакво повреждане на клетката, то тя ще има достатъчно време за пълноценно възстановяване.
Тялото въпреки това изпълнява закона за живота на Клод Бернар чрез растеж и лесно възстановява подобни клетки и ги довежда до зряло състояние. След края на периода на растеж такова време не достига и колкото е по-възрастен организма толкова по-малко време има за регенерация. В крайна сметка закона за живота трябва да се изпълнява ежесекундно. Ето защо, за да изпълнят закона на Клод Бернар регенерираните мембрани на клетките трябва да се ускори скоростта на регенерация.
Тялото това и прави. Но до какво води това? Според законите за запазване на енергията и единството на противоположностите от една загинала клетка може да се регенерира пълноценно само една. Невъзможно е от материалите предназначени за строителството на една гарсониера да се построи три с всички удобства. Може и да се направи но тогава тези три гарсониери ще бъдат не по-големи от кучешка колиба. Същото се случва и с нас в биологичния часовник на Земята. В периода на растеж се създава една зряла клетка от една загинала и скоростта на тази (нормална) регенерация е 1:1, т.е. от една загинала клетка се е регенерирала само една нова. Тогава има време за регенерация. В периода на зрялост когато растежа е спрял такова време няма. Затова скоростта на регенерация е по-висока за да може новите клетъчни мембрани да изпълнят закона на Клод Бернар.
Но клетките стават по-малко зрели, тъй като времето им за съзряване е по-малко отколкото в периода на растеж. Скоростта на регенерация в периода на зрялост е 1:2. В клиниките по вътрешни болести това отговаря на възпаление. В периода на старост времето е още по-малко и скоростта е 1:3. Това е равносилно на цироза. При достигането на нивото на вътреутробния период в биологичния часовник скоростта на регенерация става 1:4, което е равносилно на раково заболяване. Клетките растат много бързо, но не са зрели.
Раковото заболяване е такова състояние на регенерация, което се характеризира със скорост не по-малко от 1:4 и което настъпва тогава, когато при не по-малко от 80% от клетките изграждащи филтриращите органи способността им за филтрация е понижена най-малко на 50%. Скоростта на регенерация може да протича със знак „плюс“ или „минус“.В първия случай подобна регенерация ще протече с намаляването на клетъчна маса чрез атрофия, а във втория с прибавяне на клетъчна маса чрез пътя на хипертрофията.
Кой пуска в ход рака в нашето тяло? Отговора е един и същ: липсата на протони заради спиралния ход на времето. Непосредствен инициатор на процеса е нервно-рефлекторната блокада. Според сведенията на видния онколог А.В. Чаклин, раковото заболяване има един главен признак. Това е извеждането на въглеродна киселина от тялото и в следствие на това, натрупване на калий и млечна киселина в раковите клетки. По броя на взети животи рака се намира на второ място, отстъпвайки само на сърдечно-съдовите заболявания. Мащаба на тази болест и трудностите при борбата с нея я правят проблема на века. Но рака не се появява случайно. За да се прояви е нужно определено време. Много време! Според руския онколог Б.Е. Петерсон за развитието на аденокарцинома на белия дроб с диаметър до 1 см са нужни 6-8 години. За развитието на недиференциран рак на белия дроб с диаметър до 1 см са нужни само 2 години. Плоскоклетъчния карцином на белия дроб с диаметър до 1 см се развива за 5-6 години.
Французинът Пиер Денуа смята, че при рака на млечната жлеза от възникването на първата ракова клетка до възникване на тумор с диаметър 2 см минават средно 8 години (от 2,5 до 15,5 години). В.К. Виницка показва, че превръщането на възпаление на шийката на матката в начална форма на рак трае 12 години, дори самия рак на шийката в предклиничен стадий може да съществува пет години. За какво говорят тези числа ? Най-вече, че раковото заболяване започва по-рано отколкото възниква тумора и че е болест на цялото тяло, а не само на млечната жлеза, матката, стомаха и т.н. Болестта е една, но се проявява на различни места. Затова когато хирурга напълно изчисти и премахне проявлението на болестта във вида на първичен тумор на този или онзи орган, това не се явява излекуване на тялото от раковото заболяване.
И утре или вдругиден то ще повдигне глава отново и ще бъде по-зло и остро. Нали раковото заболяване е недостиг на протони! И никой не е попълнил този дефицит… Дори е смешно да се мисли, че може да се разделите със заболяване, което се е развивало с години, за един месец или дори една година. Това противоречи както на закона за съхранение на енергията така и на закона за единството и борбата на противоположностите. За лечението на рака е нужно лечение с протони и не какво да е, а шоково! Защото времето което рака дава за размисъл е малко. Раковите болести съкращават средната продължителност на живота с 2 години, а средната продължителност на болните с цели 15! Имайки предвид тези факти, необходимостта от профилактика на раковите заболявания става цел номер едно на всеки трезвомислещ човек. До откриването на биологичния часовник на Земята профилактиката на рака беше проблематична. И само с откриването му тази възможност стана реалност. Протона може да изпълни тази задача. На водородните йони е подвластна дори и самата смърт.
В биологичния часовник на Земята рака се проектира в една точка от спиралата на времето заедно със зачатието, т.е. сливането на яйцеклетката и сперматозоида. И това не е случайно. Нормалното работно място на раковите гени – онкогените в биологичния часовник е периода на ранната ембриогенеза. Когато всеки от нас се е намирал в майчината си утроба. В този период на ранна ембриогенеза е било нужно с висока скорост да се увеличава клетъчната маса, за да се формира бъдещия човек. Без онкогените ние не бихме се родили. Онкогените са във всяка човешка клетка. Затова трябва да признаем, че рака не е заразен и всеки от нас може да се разболее. И няма никакъв имунитет към раковите клетки. Това е своя собствена клетка. И тялото не смята да я убива. Само протона е способен да ни излекува от раково заболяване и само той може да проведе пълноценна профилактика.