Водород: медицински газ с терапевтичен потенциал

Водород срещу болести

Видните и терапевтичните ефекти на молекулярния водород (Н2 газ) излизат на преден план в научните изследвания. Хората непрекъснато се борят срещу сърдечно-съдовите заболявания, болестта на Паркинсон, болестта на Алцхаймер, деменция, диабет, остеопороза, хронично възпаление, хипертония, хиперлипидемия и много други.

Търсенето на прост метод за предотвратяване на всички такива заболявания и накратко за спиране на процеса на стареене и дори връящане към младостта не е нова концепция. Тази идея изглежда е преобладаваща през цялата история на човечеството, включително и писанията на Херодот за фонтана на младостта.

Колкото повече изследвания се натрупват за молекулярен водород, толкова повече изглежда, че той има търсените свойства на фонтана на младостта. В статията за преглед на качествата на молекулярния водород от 2010 г., публикувана в Free Radical Research, се казва:

„Не е преувеличение да се каже, че въздействието на водорода върху терапевтичната и превантивната медицина би могло да бъде нещо много значимо в бъдеще.“

След тази статия са публикувани над 400 допълнителни статии, обосноваващи това изказване. Понастоящем са проучени около 150 различни модела болести, при които молекулярен водород изглежда оказва благотворен ефект (включително тези, изброени по-горе).

Терапевтичната история на водорода

Лечебните свойства на молекулярния водород изглежда се рекламират още от 1798 г. Много години по-късно през 1975 г. отделите по биология и химия от престижния университет „Бейлър“ и Тексас А&М публикуват голяма статия за евентуалното използване на молекулярен водород в медицината в премиера на рецензираното списание „Наука“.

Обаче едва през 2007 г., когато една статия е публикувана в Nature Medicine, която показва селективните антиоксидантни свойства и антиапоптотичната (анти-клетъчна смърт) активност на молекулярния водород, биомедицинската общност започва да проявява силен интерес към терапевтичния потенциал на водорода.

Преди 2007 г. бяха публикувани само 50 статии относно водорода като медицински газ, в сравнение с над 500-те статии публикувани през последните седем години. Може би основната причина, поради която едва наскоро молекулярният водород се разпознава като терапевтична молекула е научния скептицизъм. Трудно е да се вярва, че двуатомният молекулярен водород може да има някакви терапевтични ефекти, тъй като обикновено се смята за инертен газ.

Как работи

Молекулярният водород е най-малкият химичен елемент и най-леката молекула. Има три основни свойства, които обясняват терапевтичните му ефекти.

1. Молекулярен водород може лесно да се разпространява в клетъчните отделения, намаляйки нивата на цитотоксичните кислородни радикали и защитавайки ДНК, РНК и протеините от оксидативен стрес.

2. Молекулярният водород също така задейства активирането или повишаването на допълнителни антиоксидантни ензими (например глутатион, супероксид дисмутаза, каталаза и т.н.) и / или цитозащитните протеини на тялото.

3. Молекулярният водород може да бъде нова сигнална молекула, която може да промени клетъчната сигнализация, клетъчния метаболизъм и генната експресия и да обясни противовъзпалителните, противоалергичните и анти-апоптотичните (или анти-клетъчна смърт) ефекти.

Лечебните води съдържат молекулярен водород

Установено е, че документираните „лечебни“ води в Норденан, Германия; Тиакоте, Мексико; и Хита Тенрюсю, Япония съдържат разтворен водород. Наличието на молекулярен водород в тези извори може да се дължи на реакцията на водата с алкалоземни метали или на бактерии и водорасли, произвеждащи молекулярен водород.

Водород и чревни бактерии

Някои от бактериите в нашия чревен тракт произвеждат водороден газ от несмилаеми влакнини, което е може би още една причина диетата, богата на фибри, да намалява възпалението и да има сърдечно-съдови и други ползи за здравето.

Водород; От началото

Водородът има интригуваща история. Той е бащата на всички елементи във Вселената, и заедно с кислорода е вътрешно свързан с еволюцията на живота както в прокариотите, така и в еукариотите (например хидрогенази, хидрогозоми, митохондрии и т.н.).

Крайностите на кислорода и водорода са тези, които осигуряват баланс между окисляване и редуциране, което е жизненоважно за живота. Не е изненадващо, че тази интимна връзка на кислород и водород е останала при по-висшите организми, включително растения, животни и хора.

До скоро обаче научните изследвания са фокусираха единствено върху важността и токсичността на кислорода, която отхвърляйки ролята на водорода, което отрича токсичността на кислорода, фокусирайки се само върху едната страна на тази връзка от типа Ин и Ян.