Учените казват: „Водородът е извънредно уникален, тъй като има способността да действа на клетъчно ниво.
Водородът може да преминава кръвно-мозъчната бариера, да влезе в митохондриите и дори може да се премести в ядрото при определени условия. Предишни проучвания показват, че веднъж навлязъл в тези места на клетката водородът проявява антиоксидантни, антиапоптозни, противовъзпалителни и цитозащитни свойства, които са полезни за клетката. “
От гледна точка на медицината по-малкото е по-добре, като ни показва нанонауката. В случая на водорода говорим за възможно най-малката частица, която се оказва най-големият медицински пробив на 21-ви век. Водородът стои в горния ляв ъгъл на периодичната таблица и се обозначава с номер едно. Водородът е най-малкият, най-прост и най-основен елемент, като молекулярния водород (Н2) е най-малката молекула.
Интересното е, че водата, която е от съществено значение за живота, се формира от комбинацията на кислород (мощен окислител) и водород (мощен редуктор). Водородът е иновативна терапия и може да се използва като интравенозната терапия с витамин С, освен че е много по-евтин и може да се използва денонощно – с всяка глътка вода.
Всяка глътка водородна вода ще изпълни тялото ни с трилиони молекули водород. Н2 е ефективна молекула, която изчиства или се сдвоява с токсичните хидроксилни радикали в тялото, които трябва да бъдат неутрализирани. Водородната терапия е безопасна, тъй като няма горна граница на употреба. Колкото повече вода с водород пиете толкова по-добре, особено ако имате ранен стадий на рак и трябва да обърнете нещата бързо.
Няма токсичност към Н2, тъй като страничният продукт на реакцията за неутрализиране на свободните радикали е вода. Всяка молекула от H2 ще неутрализира 2 хидроксилни радикала в две молекули Н2О, които хидратират клетките ви в процеса. Водородната вода при концентрация от 1,6 mg/L би имала повече „антиоксидантни“ молекули от 100 mg витамин С, тъй като има повече общи молекули в 1,6 mg водород в сравнение с 100 mg витамин С.
Молекулярният водород е скок в медицината, който ще помогне на много хора. Той изравнява лекарствата за орална употреба до нивото на венозните лекарства, поради изключително бързата абсорбция и разпределяне дълбоко в клетките. Сега водата може да се превърне в най-доброто лекарство, особено ако се използват някои от другите лечебни разтвори (магнезий, бикарбонат, йод и течен селен).
Лечебните води с високо съдържание на водород ще помагат на лекари и пациенти, борещи се с хронични заболявания. Изследванията потвърждават, че приемането на водород намалява оксидативния стрес при различни заболявания разстройства на системи от органи, включително храносмилателната, сърдечно-съдовата и дихателната системи. Има стотици научни публикации, които показват, че молекулярният водород е лечебен. Дори НАСА изследва водородната вода, за предпазване на астронавтите си от радиация по време на космически полети.
Водородът е интригуващ. Както обяснява Тайлър Лебарон, основател на Фондацията за молекулярен водород, водородът захранва синтеза на слънцето, той е ключът към производството на АТФ в митохондриите и е баща на всички останали елементи. Водородът, заедно с кислорода са свързани с еволюцията на живота както в прокариотите, така и в еукариотите (например, хидрогенази, хидрогенозоми, митохондрии и т.н.). Противоположностите на кислорода и водорода осигуряват баланс между окисляване и редукция, което е жизненоважно за живота. Най-важното и основно нещо, което трябва да знаете за молекулярния водород е, че той противодейства на токсичността на кислорода.
Водородът в тялото е свързан предимно с въглерод, кислород и азот. Той е част от почти всяка молекула в тялото ви: ДНК, белтъци, захари, мазнини. Водородната връзка – която се образува между атоми, които „споделят“ водороден атом е едно от най-важните взаимодействия, което прави биологичните молекули да се държат по начина по който се държат. По този начин водородът е важен фактор в регулирането на физиологията.
Молекулярният водород е идеална антиоксидантна молекула на оксидативния стрес в митохондриите поради малкия си размер. Това е една от малкото, ако не единствена антиоксидантна молекула, която могат да достигнат до вътрешността на митохондриите. H2 директно защитава митохондриите, които са изложени на реактивни кислородни видове. Предварителните клинични проучвания показват, че пиенето на вода с разтворен в нея водород, подобрява патологията на митохондриалните заболявания. Пиенето на H2-вода стимулира енергийния метаболизъм измерен чрез изразходването на О2 и производството на CO2.
Антиоксидантите и рака
Според лабораторията на Националния институт за рака, доказателства от клетъчни култури и проучвания върху животни показват, че антиоксидантите могат да забавят или е възможно да предотвратят развитието на рак. Антиоксидантите са хранителни вещества (витамини и минерали), както и ензими (протеини в организма ви, които подпомагат химичните реакции). Счита се, че те играят роля в предотвратяването на развитието на такива хронични заболявания като рак, сърдечни заболявания, инсулт, болест на Алцхаймер, ревматоиден артрит и катаракта.
Силния оксидативен стрес, предизвикан от исхемия или възпаление причинява сериозно увреждане на тъканите, а постоянният оксидативен стрес се приема като една от причините за много чести заболявания, включително рак. H2 селективно намалява хидроксилния радикал, най-цитотоксичния от реактивните кислородни видове (РКВ) и ефективно защитава клетките; въпреки това Н2 не реагира с други РКВ, които имат физиологични функции.
Вдишването на H2 газ значително потиска мозъчното увреждане чрез смекчаване на ефекта от оксидативния стрес. По този начин H2 може да се използва като ефективна антиоксидантна терапия; благодарение на способността си бързо да се разпределя през мембраните, той може да достигне и да реагира с цитотоксични РКВ и по този начин да предпазва от оксидативно увреждане.
РКВ участват в метастатичните процеси, включително навлизането на ракови клетки в околните на тумора места. В туморните места голямо количество РКВ се произвеждат от активираните неутрофили и макрофаги във възпалителния отговор.
Водородната вода премахва РКВ необходими за растежа на туморни клетки. Учените, изследвали антитуморните ефекти използваха водород в комбинация с хипертермия при 42 ° C и открили, че той може да бъде силно противотуморно средство. Терапевтичните възможности на водорода се увеличават в присъствието на специфични катализатори или топлина, затова при рак и други сериозни заболявания, трябва да се използват в контекста на пълен протокол.
Фондацията за молекулярен водород казва: „Концентрацията на водородния газ от йонизаторите на вода се варира значително, от по-малко от 0,05 ppm до над 2,5 ppm в зависимост от източника на вода, скоростта на потока, дизайна и чистотата на електродите.
Йонизаторите на алкална вода са разработени десетилетия преди да е известно терапевтичното значение на молекулярния водород, поради което тези устройства са оптимизирани за алкална рН, която не е с висока концентрация на разтворен водород. Обикновено, при нормален поток и нормална вода, концентрацията на Н2 от алкалния йонизатор е около 0.1 ррm до 0.7 ppm. При много бавно течаща вода тези машини могат да увеличат концентрацията на молекулярния водород“
Водород, възпаление и болка
Клетките, които многократно са изложени на възпалителни медиатори ще имат гени, които кодират за включени протеини на възпалителна реакция и по този начин ще бъдат в постоянно състояние на възпаление. Това води до заболявания и състояния, които са силно свързани с възпалението, включително астма и сърдечно-съдови заболявания. Някои от молекулите в тялото, които могат да провокират промяна в генната експресия, са: Nf-kB, TNFa и реактивни азотни видове като азотен оксид и пероксинитрит.
Водородът косвено влияе върху генната експресия чрез действията си за модулиране на молекули, които имат директен епигенетичен ефект. Молекулярния водород може да :
· Спре освобождаването на NF-kB
· Намали TNFa
· Намали излишния азотен оксид
· Отстрани пероксинитрита
Известно е, че молекулярен водород е противовъзпалителен при остри състояния, но също така е потенциален средство за епигенетична модификация за гени, които кодират хроничната болка и възпалението.